заскърцал

Речник на българския език

1. заскърцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заскърцал е производна форма на заскърцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заскърцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заскърцал е производна форма на заскърцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заскърцал — мин. деят. св. прич. м. р.

заскърцал е производна форма на заскърцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заскърцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заскърцал е производна форма на заскърцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).