засегнел

Речник на българския език

1. засегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засегнел е производна форма на засегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

засегнел е производна форма на засегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).