засвоявал си

Речник на българския език

1. засвоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засвоявал си е производна форма на засвоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. засвоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засвоявал си е производна форма на засвоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. засвоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засвоявал си е производна форма на засвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).