засвоявал е

Речник на българския език

1. засвоявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвоявал е е производна форма на засвоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засвоявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвоявал е е производна форма на засвоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. засвоявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвоявал е е производна форма на засвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).