засвоявало си

Речник на българския език

1. засвоявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

засвоявало си е производна форма на засвоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. засвоявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

засвоявало си е производна форма на засвоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. засвоявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

засвоявало си е производна форма на засвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).