засвоявало

Речник на българския език

1. засвоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засвоявало е производна форма на засвоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засвоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засвоявало е производна форма на засвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. засвоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

засвоявало е производна форма на засвоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. засвоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

засвоявало е производна форма на засвоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).