засвистявал

Речник на българския език

1. засвистявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвистявал е производна форма на засвистявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засвистявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвистявал е производна форма на засвистявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. засвистявал — мин. деят. св. прич. м. р.

засвистявал е производна форма на засвистявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. засвистявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

засвистявал е производна форма на засвистявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).