засвирил

Речник на българския език

1. засвирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвирил е производна форма на засвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засвирил — мин. деят. св. прич. м. р.

засвирил е производна форма на засвиря (мин. деят. св. прич. м. р.).