засвидетелствувал

Речник на българския език

1. засвидетелствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвидетелствувал е производна форма на засвидетелствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засвидетелствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвидетелствувал е производна форма на засвидетелствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. засвидетелствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

засвидетелствувал е производна форма на засвидетелствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. засвидетелствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

засвидетелствувал е производна форма на засвидетелствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).