засветило

Речник на българския език

1. засветило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засветило е производна форма на засветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засветило — мин. деят. св. прич. ср. р.

засветило е производна форма на засветя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. засветило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засветило е производна форма на засветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. засветило — мин. деят. св. прич. ср. р.

засветило е производна форма на засветя (мин. деят. св. прич. ср. р.).