заръфахте

Речник на българския език

1. заръфахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

заръфахте е производна форма на заръфам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заръфахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

заръфахте е производна форма на заръфам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).