заръмил си

Речник на българския език

1. заръмил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заръмил си е производна форма на заръмя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заръмил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заръмил си е производна форма на заръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).