заръмила

Речник на българския език

1. заръмила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заръмила е производна форма на заръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заръмила — мин. деят. св. прич. ж. р.

заръмила е производна форма на заръмя (мин. деят. св. прич. ж. р.).