заръмели

Речник на българския език

1. заръмели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заръмели е производна форма на заръмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заръмели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заръмели е производна форма на заръмя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).