заронил е

Речник на българския език

1. заронил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заронил е е производна форма на зароня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заронил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заронил е е производна форма на зароня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).