заробело

Речник на българския език

1. заробело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заробело е производна форма на заробя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заробело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заробело е производна форма на заробя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).