заробел

Речник на българския език

1. заробел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заробел е производна форма на заробя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заробел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заробел е производна форма на заробя (мин. деят. несв. прич. м. р.).