зариташе

Речник на българския език

1. зариташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

зариташе е производна форма на заритам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. зариташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

зариташе е производна форма на заритам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).