заринете

Речник на българския език

1. заринете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

заринете е производна форма на зарина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заринете — повелително наклонение, мн. ч.

заринете е производна форма на зарина (повелително наклонение, мн. ч.).