зарибил

Речник на българския език

1. зарибил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зарибил е производна форма на зарибя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зарибил — мин. деят. св. прич. м. р.

зарибил е производна форма на зарибя (мин. деят. св. прич. м. р.).