зарешете

Речник на българския език

1. зарешете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

зарешете е производна форма на зареша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. зарешете — повелително наклонение, мн. ч.

зарешете е производна форма на зареша (повелително наклонение, мн. ч.).