зареете

Речник на българския език

1. зареете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

зареете е производна форма на зарея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. зареете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

зареете е производна форма на зарея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).