заразхвърлял

Речник на българския език

1. заразхвърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заразхвърлял е производна форма на заразхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заразхвърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заразхвърлял е производна форма на заразхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заразхвърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

заразхвърлял е производна форма на заразхвърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заразхвърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заразхвърлял е производна форма на заразхвърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).