заразгръщал

Речник на българския език

1. заразгръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заразгръщал е производна форма на заразгръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заразгръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заразгръщал е производна форма на заразгръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заразгръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

заразгръщал е производна форма на заразгръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заразгръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заразгръщал е производна форма на заразгръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).