запъхтявал си

Речник на българския език

1. запъхтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запъхтявал си е производна форма на запъхтявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. запъхтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запъхтявал си е производна форма на запъхтявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. запъхтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запъхтявал си е производна форма на запъхтявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).