запътвах

Речник на българския език

1. запътвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

запътвах е производна форма на запътвам се (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. запътвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

запътвах е производна форма на запътвам се (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).