запътва

Речник на българския език

1. запътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

запътва е производна форма на запътвам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. запътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

запътва е производна форма на запътвам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. запътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

запътва е производна форма на запътвам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).