запъплел

Речник на българския език

1. запъплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запъплел е производна форма на запъпля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запъплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

запъплел е производна форма на запъпля (мин. деят. несв. прич. м. р.).