запустеело

Речник на българския език

1. запустеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запустеело е производна форма на запустея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запустеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запустеело е производна форма на запустея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).