запръхтявали

Речник на българския език

1. запръхтявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

запръхтявали е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запръхтявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

запръхтявали е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. запръхтявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

запръхтявали е производна форма на запръхтявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. запръхтявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

запръхтявали е производна форма на запръхтявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).