запръхтявала

Речник на българския език

1. запръхтявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запръхтявала е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. запръхтявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запръхтявала е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. запръхтявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

запръхтявала е производна форма на запръхтявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. запръхтявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

запръхтявала е производна форма на запръхтявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).