запроклинало

Речник на българския език

1. запроклинало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запроклинало е производна форма на запроклинам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запроклинало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запроклинало е производна форма на запроклинам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запроклинало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запроклинало е производна форма на запроклинам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запроклинало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запроклинало е производна форма на запроклинам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).