заприщил е

Речник на българския език

1. заприщил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприщил е е производна форма на заприщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заприщил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприщил е е производна форма на заприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).