заприщило е

Речник на българския език

1. заприщило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заприщило е е производна форма на заприщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заприщило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заприщило е е производна форма на заприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).