заприщил

Речник на българския език

1. заприщил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприщил е производна форма на заприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заприщил — мин. деят. св. прич. м. р.

заприщил е производна форма на заприщя (мин. деят. св. прич. м. р.).