заприщела

Речник на българския език

1. заприщела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заприщела е производна форма на заприщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заприщела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заприщела е производна форма на заприщя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).