заприходявал е

Речник на българския език

1. заприходявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприходявал е е производна форма на заприходявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заприходявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприходявал е е производна форма на заприходявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заприходявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприходявал е е производна форма на заприходявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).