заприличвало си

Речник на българския език

1. заприличвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заприличвало си е производна форма на заприличвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. заприличвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заприличвало си е производна форма на заприличвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. заприличвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заприличвало си е производна форма на заприличвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).