запридърпвал

Речник на българския език

1. запридърпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запридърпвал е производна форма на запридърпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запридърпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запридърпвал е производна форма на запридърпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запридърпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

запридърпвал е производна форма на запридърпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запридърпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запридърпвал е производна форма на запридърпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).