запречил

Речник на българския език

1. запречил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запречил е производна форма на запреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запречил — мин. деят. св. прич. м. р.

запречил е производна форма на запреча (мин. деят. св. прич. м. р.).