запречело

Речник на българския език

1. запречело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запречело е производна форма на запреча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запречело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запречело е производна форма на запреча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).