запречел

Речник на българския език

1. запречел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запречел е производна форма на запреча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запречел — мин. деят. несв. прич. м. р.

запречел е производна форма на запреча (мин. деят. несв. прич. м. р.).