запрехвърляло

Речник на българския език

1. запрехвърляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запрехвърляло е производна форма на запрехвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запрехвърляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запрехвърляло е производна форма на запрехвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запрехвърляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

запрехвърляло е производна форма на запрехвърлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запрехвърляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запрехвърляло е производна форма на запрехвърлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).