запретил си

Речник на българския език

1. запретил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запретил си е производна форма на запретя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. запретил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запретил си е производна форма на запретя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).