запретено

Речник на българския език

1. запретено некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

книж.
остар.
забранено

2. запретено — мин. страд. прич. ср. р.

запретено е производна форма на запретя (мин. страд. прич. ср. р.).