запреобръщал е

Речник на българския език

1. запреобръщал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запреобръщал е е производна форма на запреобръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запреобръщал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запреобръщал е е производна форма на запреобръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запреобръщал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запреобръщал е е производна форма на запреобръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).