запращявал

Речник на българския език

1. запращявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запращявал е производна форма на запращявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запращявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запращявал е производна форма на запращявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запращявал — мин. деят. св. прич. м. р.

запращявал е производна форма на запращявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запращявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запращявал е производна форма на запращявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).