запрател
1.
запрател —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
запрател
е производна форма
на запратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
запрател —
мин. деят. несв. прич. м. р.
запрател
е производна форма
на запратя (мин. деят. несв. прич. м. р.).