запрател

Речник на българския език

1. запрател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запрател е производна форма на запратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запрател — мин. деят. несв. прич. м. р.

запрател е производна форма на запратя (мин. деят. несв. прич. м. р.).