запоявал си

Речник на българския език

1. запоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запоявал си е производна форма на запоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. запоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запоявал си е производна форма на запоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. запоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запоявал си е производна форма на запоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).