запофичил

Речник на българския език

1. запофичил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запофичил е производна форма на запофича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запофичил — мин. деят. св. прич. м. р.

запофичил е производна форма на запофича (мин. деят. св. прич. м. р.).